Тялото е вътрешност и външност, отваря се и се затваря. В играта на тези отношения ние постепенно формулираме преживяването за себе си като физическо аз. Ние винаги сме тяло и все пак телесното аз не се появява по един и същ начин във всеки момент. Още Аристотел, по отношение на начина на възприемане на себе си, е правил разлика между сетивата за разстояние и тези за близост. Сетивата за разстояние (зрение-слух) подчертават обекти и държат тялото на заден план. Ако гледам пейзаж, виждам преди всичко пейзажа и се чувствам сякаш имам малко тяло. Сетивата за близост са вкус, допир и мирис. С тях се чувстваме тяло. Докосването и усещането за докосване подчертават тялото като обект в пространството.

Никога няма разделение между тялото и ума, но има някои състояния, в които умът чувства повече тялото, и други, в които тялото усеща повече ума. Тази модификация може да бъде забелязана и в очите, когато разгледаме как тя се разделя между гледане и виждане, като по този начин дава различно преживяване на телесното аз. Погледът, който ни гледа, ни кара да се запитаме кои сме. Други ни връщат обратно към самите нас, започвайки от нашата външност, от нашите тела. Под погледа на другия виждаме истината за самите нас.